Кое е важното?
Онова, от което имаме непосредствена необходимост.
Презадоволеният човек има склонност да се лута
между страховете и желанията си,
между постоянното търсене на нови удоволствия и ограниченията,
които сам си е наложил.
Задаваме си излишни, отнемащи времето ни въпроси,
защото разполагаме с лукса да изместваме фокуса от предстоящото Неизбежно към неясното
Бъдеще.
Преструвам се, че разбирам.
Това, което осъзнавам, е, че Настоящето се прави
и че е по-хубаво
да искаш да даваш,
отколкото да искаш да получаваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар