Изумително е колко предвидими са хората, а колко непредвидима съм самата аз за себе си.
Или по-скоро си внушавам, че не мога да направлявам част от постъпките ми, за да не ми се налага да анализирам патологията зад тях.
Нещо важно продължава да ми убягва. Нещо важно остава премълчано.
При всички положения цялата тази сериозност на възприятията ме натоварва и ми омръзва.
Лекота. Лети ми се.
През идните дни ще се отдам на вдъхновено творчество с нови талантливи хора на непознати места.
Още отсега ми е хубаво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар