С планирана спонтанност
се наслаждаваме на мига,
докато напрегнато следим изминатия криволичещ път
в огледалото за обратно виждане
и се съобразяваме с ограниченията на скоростта.
Аз слизам тук.
Босонога,
без компас и карта,
сред шепота на житни класове:
Момче,
нима не разбра, че само Вятърът знае как да тича ръка за ръка с Момиче-ветропоказател?
Няма коментари:
Публикуване на коментар